Полиетиленова пароизолация

Парна бариера (или парна бариера) е всеки материал, използван за влагоизолация, обикновено пластмасов или фолиен лист, който се противопоставя на дифузията на влага през стените, пода, тавана или покривните възли на сградите, за да предотврати интерстициална кондензация и опаковки.Технически, много от тези материали са само забавители на изпаренията, тъй като имат различна степен на пропускливост.

Материалите имат скорост на пропускане на влага на пари (MVTR), която се установява чрез стандартни методи за изпитване.Един общ набор от единици е g/m²·ден или g/100 in²·ден.Пропускливостта може да бъде отчетена в perm, мярка за скоростта на пренос на водна пара през материал (1,0 US perm = 1,0 грайн/квадратен фут·час·инч живачен стълб ≈ 57 SI perm = 57 ng/s·m2·Pa ).Американските строителни норми са класифицирали забавителите на изпарения като имащи пропускливост на водна пара от 1 perm или по-малко, когато са тествани в съответствие с десиканта ASTM E96 или метода на суха чаша.[1]Материалите, забавящи парата, обикновено се категоризират като:

Непропускливи (≤1 US perm или ≤57 SI perm) – като крафт хартия с асфалтова основа, еластомерно покритие, боя, забавяща изпаренията, бои на маслена основа, винилови стенни покрития, екструдиран полистирен, шперплат, OSB;

Полупропускливи (1-10 US perm, или 57-570 SI perm) – като експандиран полистирен без лице, изоцианурат с влакнеста повърхност, строителни хартии, импрегнирани с тежък асфалт, някои бои на основата на латекс);

Пропускливи (>10 US perm или >570 SI perm) – като небоядисани гипсокартонени плоскости и мазилки, изолация от фибростъкло без лице, целулозна изолация, небоядисана мазилка, циментови обвивки, полиолефинови полиолефини или някои базирани на полимери външни въздушни бариерни филми.